Усмивката не винаги означава, че всичко ти е наред и животът е прекрасен.

Тя може да бъде вследствие на разбирането, че съществуването е изпълнено с приливи и отливи и не можеш постоянно да си в състояние на пълна радост.

Моята усмивка често е породена от осъзнаването, че имам да уча, докато съм жив. Последното ме изпълва с трепетно усещане за още безброй неизвестни моменти, които ме очакват занапред.

Но не винаги е било така.

Имал съм дълги периоди, в които комфортът от стоенето на едно място (в буквален и преносен смисъл) ме е поддържало в едно изкуствено състояние на фалшиво щастие и удовлетвореност.

По-късно разбрах за това. Когато този период отмина.

Сега се старая да разширявам зоната си на комфорт и да се докосвам до все по-голяма част от неизвестното и новото.

Старая се във всеки един момент да наблюдавам случващото се дълбоко вътре в мен, независимо дали ми носи болка или не.

Старая се да бъда съзнателен за множеството програми, които сам съм си наложил.

Старая се да бъда себе си.

Да се уча на тотално приемане на настоящия момент, което неминуемо води до появата на онази естествена усмивка.

Увмивка идваща от разбирането, че никога няма да бъда перфектен.

Моля сподели тази статия с приятелите си, ако прецениш, че може да им е полезна. Благодаря ти!