Новородено съзнание в изтерзано човешко тяло. Никакви спомени. Пълна амнезия. Пълнота и ясна връзка с Божественото. Странните очертания на света. Не успявам да дам понятийното разбиране на ума си за това, което ме заобикаля. Стаи, легла, бяло, черно, цвят, хора, гласове, писукане, стонове, смърт… някой си отива. Аз съм все още тук.

Бели чаршафи, болка, жажда, глад. Опит за ставане и множеството игли, стърчащи от мен. Нежни и силни ръце върху раменете ми. Спокойствие.

В стаята влизат приятели. Вальо и Краси. Той се усмихва окуражаващо, а тя със сълзи на очи идва да ме прегърне. Топлина.

Следват Сашо и Боби, но нещо не е наред. Физическите им образи трептят по особен начин, а отвъд това, което виждат очите ми, се появяват очертанията на ужасяващи същества. Започвам да викам, а сърцето ми бие учестено. Изкарват ги навън, след което се успокоявам.

Чувствам, че нещо не е наред с главата ми, но не зная точно какво.

Във Висшите светове решават каква ще е съдбата ми.

Време е за операция. Мисля, че е късна вечер. Сестрата бута леглото към операционната, а хирургът обяснява спокойно, че трябва да заменят липсващата част от челото ми с титаниева пластина. „Йеее, ще бъда като Айрънмен!“, възкликвам с широка усмивка на лицето. Хирургът е изумен и кима леко на сестрата да пусне упойката в действие.

Отпътувам отново. Светът изчезва. У дома съм. Бог ме обгръща в нежните си обятия. Четири часа. Викат ме обратно. Тунелът. Светлина.

Силна треска и отвратителни звуци иззад завесата. Зная, че идват от съществата, които чакат за душата ми. Време е да реша. От едната страна е Адът, а от другата Раят и неговите светли създания. Разкъсван отвътре, се боря със самия себе си.

Влиза усмихната сестра с Библия в ръка.

„Искаш ли да почетем заедно?“, пита ме с нежна ангелска усмивка. „Да“, отговарям ясно и бързо, знаейки, че имам нужда от това. Отварям на произволна страница и започвам да чета. Съществото ми се изпълва със спокойствие и забравена вяра. Звуците навън постепенно заглъхват, отдалечават се. Моля за химикалка и затвърждавам с нея това, което е вътре в сърцето ми: „Георги – служител на Бога“ (Georgi – a servant of God).

Изборът бе направен.

Откъс от книгата „Вселената в мен“

%d0%93%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b8-%d0%96%d0%b5%d0%ba%d0%be%d0%b2-%d0%92%d1%81%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b2-%d0%bc%d0%b5%d0%bd-%d0%bc%d0%b0%d0%bb%d1%8a%d0%ba-%d1%84%d0%be%d1%80