Тази сутрин се събудих със спомен за една позабравена папка със стихотворения. Тъй като доста се съмнявам, че някога ще издам стихосбирка, реших да споделям по някой и друг стих тук. Надявам се това да носи истинско настроение, а именно вариации на всички емоционални състояния  Ще се радвам на обратна връзка. Приятно четене.

Аз и Ти

Въздухът е влажен и студен,
а аз съм пламък бледен.
Виждам те някъде там напред,
плуваш в езерно сияние.

Формите нямат имена,
умовете ни мълчат.
Птиците отлитат на юг.
Ние пак оставаме.

Колко живота минаха?
Нима има значение,
нали и двамата сме свързани,
космически, божествени.
Аз и Ти.

Усмихвам се…
Появяваш се. Моля те, спри!
Останах без дъх.
Смехът понякога е по-силен от забвение.
А Тишината никога не спи.