Събуждам се.

Първи ноември е- денят на Будителите.

Замислям се какво точно означава този ден за мен. Дали е поредното напомняне, че все още дълбоко спя, макар и с отворени очи? Или е поредния „ритник“, който да ме тласне в посоката, в която преди години съм решил, че е нужно да се движа?

Стигам до извода, че е по малко и от двете.

Замислям се за някогашните будители и подвизите, които са извършили. Хваща ме срам. Какво съм направил аз самия за продължаване на тяхното дело? „Много малко“- казвам си.

Критикарят в мен работи с пълна сила. Но без него трудно се нахъсвам да продължавам напред.

Да продължавам да действам, а не само да говоря.

Тъй като за мен будителството е акт на активно и разумно действие, което променя или би променило в даден момент настоящето, в което се намираме, за да може то да се превърне в едно по-добро бъдеще.

Стъпка по стъпка напред.

Всеки ден.

Посоката е ясна.

А когато вървим заедно, в единомислие, се разгаря и онзи огън на единството, който така силно липсва напоследък.

А ние го можем- всеки един от нас. Стига да поискаме.

Светъл празник!

И нека делата ни говорят за това кои сме!

01-11-2019 Сливен