Всеки един от нас има своите тайни.

Някои от тях са с тъмни нюанси. Някои са дори черни.

Повечето от тези тайни са съхранени спомени от миналото, което в някакъв момент е било наше настояще.

Но въпреки това продължаваме да проектираме менталния си отпечатък върху днешния ден. По един или друг начин. Непозволявайки си да изградим един нов „АЗ“, чрез който да можем да живеем в мир и хармония със заобикалящия ни свят и хората, които срещаме по пътя напред.

Доколкото това е възможно.

А на този етап то е възможно единствено в нашите собствени съзнания.

Защото просто няма как да успеем да бъдем „добри“ за всички хора.

Няма как да отразяваме постоянно техните представи за самите нас.

Освен, ако не искаме в някакъв момент изцяло да загубим себе си.

Да обезличим напълно и без това замъглената си автентичност, проявяваща се в редките моменти на проблясваща отвъд постоянните брътвежи на ума Светлина.

Трудно е, признавам, много е трудно.

Но нищо в този живот не е предназначено да бъде лесно.

Трудностите ни помагат да израстваме.

Много често чрез тях имаме възожността да излезем от добре познатите килийки, в които сме се напъхали, когато сме решили, че е нужно да бъдем като другите.

Да следваме другите.

Да се идентифицираме с това, което другите желаят да бъдем, за да не би случайно да спрат да разговарят с нас. Да спрат да ни обръщат внимание. Да спрат да ни обичат.

Едно знам със сигурност.

Хората, които ни обичат истински, ни оставят свободата да бъдем себе си, независимо дали това съвпада с техните представи за „добро“ и „лошо“.

Тези хора знаят много добре, че да бъдем това „себе си“ (което се променя всеки ден) е единствения начин да научаваме уроците, от които имаме нужда.

Без да се налага да слагаме добре познатите маски на добри момчета и момичета, опитващи се да се напъхат във все по-добре установения шаблон на общественото мнение.

Днес продължавам да имам своите тайни. Някои от тях по-черни от други.

С единствената разлика, че огромна част от тях (едни от най-страшните) са вече споделени.

В книги, статии и интимни разговори.

Споделяй и ти. По всякакви начини.

И знай, че всичко, което е в миналото, е дошло при теб, за да можеш да бъдеш това, което си в момента.

И единствено днешните ти действия ще променят днешното ти „Аз“ в по-добрата ти и мъдра версия утре.

Какво ще помислят хората не е наша работа.

Нашата работа се състои в това да бъдем все по-автентични и следващи сърцата си.

И по възможност да не правим на другите това, което не искаме те да правят на нас самите.

Познато изречение нали? Но и то има своята многозначност.

Тъй като често се случва да не знаем какво искаме.

И тогава е добре да си припмним защо сме тук и накъде сме тръгнали.

Всеки по собствения си път.

Който неизменно води до едно по-дълбоко разбиране за свързаността ни едни с други.

От там нататък всеки ден е различен. Но със сигурност изпълнен с все повече Свобода.

И с все повече Любов.