Ухаен чай с дъх на кафе.
Отпивам глътка ароматна.
Светът е чашата в ръката ми,
стои пред мен дъска шахматна.

Местя фигури в главата си,
пресмятам ходове и шах!
Противникът е във душата ми,
да го матирам няма как.

Гмуркам се навътре към дълбокото,
опитвам се по рифа да вървя.
Около мен надеждите, широките,
разстилат мънички листа.

Поемам въздух през мостовете,
градени върху нечия мечта.
Събуждам се, а във ума ми спомени,
изпълнени със крехка суета.

Разбивам днес мита за себе си,
остава само светла тишина.
Да бъдеш верен на духа в сърцето си,
понякога е равносилно на смъртта.

Г.Ж.