Гулията е едно от най-подценяваните кореноплодни не само в България, но и в по-голямата част от света. Тя расте и се размножава вегетативно с грудки и има много малко естествени врагове, което я прави изключително лесна за отглеждане, а нейните здравословни и вкусови качества са феноменални.

Гулията се е сдобила с ред различни имена, докато е служила за храна на човека още от времето на северно- и средноамериканските индиански племена, в чиято диета е била широко застъпена: земна ябълка или круша, топинамбур, конска ябълка (защото се е давала на конете), германски картоф, йерусалимски артишок, земен слънчоглед, индианска грудка, захарен картоф и др.

Смята се, че е пренесена в Европа през 1610 г. във Франция, където все още има своето стопанско значение.
Използваемата част от растението са кореновите грудки, които напомнят по вкус на сладка ряпа и са хрупкави почти колкото пресни орехи. Обикновено грудките съдържат скорбяла (нишесте) като картофите, но при гулията това вещество се нарича инулин – естествен полизахарид, който оказва силно влияние върху обмяната на веществата.

По съдържание на желязо гулията превъзхожда моркова, картофите, ряпата и цвеклото. Съдържа още калий, калций, манган, фосфор, цинк, силиций, магнезий, натрий, флуор, хром и други минерали, а също така е богата на целулоза, пектин, органични киселини, мазнини, белтъчини и незаменими аминокиселини, витамините В1, В2, В6, С, РР и каротиноиди (каротинът в гулията е 60–70 мг на 1 кг). В състава й се откриват и част от незаменимите аминокиселини аргинин, валин, лизин и левцин, както и голямо количество целулоза. Гулията е с високо съдържание на органични поликиселини – лимонена, ябълчена, малинова и янтарна (кехлибарена), които в съчетание с витамин С, имат силно изразено антиоксидантно действие.

Важно е да се каже, че високото съдържание на инулин е много ценно за хората с диабет или за тези, които се придържат към нискогликемична диета. Инулинът представлява разтворими фибри, които се разпадат до фруктоза (за разлика от скорбялата, която се разпада на глюкоза) и така по-лесно се поддържат равномерни нива на кръвната захар.

Препоръчва се при страдащите от затлъстяване, атеросклероза, камъни в бъбреците, артрити, сърдечносъдови заболявания, както и като превантивно средство срещу онкологични заболявания. Едно от уникалните свойства на инулина е фундаменталното му влияние върху обмяната на веществата. Инулинът започва да действа благотворно още щом попадне в стомаха чак до пълното му отделяне. Когато се намира в стомашно-чревния тракт се разпада от солната киселина и ензимите на отделни молекули фруктоза, които проникват в кръвния ток. Останалата част, която не се е разпаднала, поглъща ненужните вещества в организма, като тежки метали, радионуклеотиди, холестерол, мастни киселини и различни токсични химични съединения. Инулинът освен това стимулира перисталтиката на червата, което засилва изчистването на организма от шлаки и непреработена храна. Антитоксичният му ефект се подсилва от целулозата, която съдържа.

Откъс от книгата „Българските суперхрани 2“