Вярвам, че не съвременните болести са „бичът“ на 21 век.

По-скоро наличието на знания в областта на здравословния начин на живот, без тяхното прилагане е огромният проблем, който стои в основата на болното ни общество.

Преди време ми се обади познат, който, както се оказа, е в болница с много високо кръвно налягане и вече на системи. Беше уплашен. Почувствах го в гласа му и се заслушах внимателно в това, което има да ми сподели.

Нуждаеше се от съвет и насока какво да направи. Кое обаче беше това, което ме изненада най-много? Фактът, че ми каза, че знае какво трябва да стори в момента и да промени като цяло, но иска аз да му предложа някаква билка или лек, която да го облекчи.

Казах му това, което знаех и го попитах: -Нали знаеш, че това ще ти помогне временно, но е нужно да промениш начина си на хранене и живот като цяло, ако искаш да видиш някаква трайна промяна в здравето си?

-Да, зная.- отговори ми той,- но какво да направя, когато следобяда ми се припие и седна на масата с едни хубави мезенца…

Беше ясно, че иска да продължи с приятните следобеди и вечери. И ако може междувременно да пие по няколко чаши вълшебна отвара, която да му помага да поддържа тялото му здраво по време на тези занимания, то чудесно.

-Да, но това просто няма как да стане.- отговорих му категорично и допълних, че единственото, което може да направи е, да приложи това, което вече знае.

-Да, да. Така е, прав си. Но, ако все пак намериш нещо, което би могло да ми помогне…

 

Факт е, че хората искаме да продължаваме с това, което ни харесва да правим, независимо дали то унищожава здравето ни. А, както всички добре знаем, без да се намираме в някакво „нормално“ физическо, психическо и емоционално състояние, няма как да вършим адекватно и ежедневните си задачи, независимо с какво са свързани те.

И въпреки това, желанието за доставяне на моментни удоволствия, пред това да се стремим към „умереност във всичко“ много често надделява. Казвам това на базата на солиден личен опит.

Едно е да искашдруго е да можеша трето и четвърто – да го направиш“.

Обикновено повечето хора предприемат някакви действия тогава, когато „ножът е опрял до кокала“. Тогава се вразумяваме разбирайки, че животът би могъл да бъде много по-кратък, ако не го направим.

А много често след като се почувстваме малко по-добре, забравяме…

Драмата на човека не в това, че не знае как, а най-вече в това, че не успява да събере необходимите вяра, сили и вдъхновение да направи нужната промяна. Да използва волята си.

Вярвам, че за да се случи това, всеки трябва първо да си отговори честно на следния въпрос- „Какво искам от живота? За какво бих използвал здравото си тяло, ум и дух?„. И поставяйки си конкретна цел, да прави всичко, на което е способен, за да я постигне.