Откъс от книгата „Живот без диети“

Сега идва и най-трудната част – практиката. И тук отново ще повторя, че колкото и хубави думи да си кажем, без те да се превърнат в дела, няма как да стигнем до момента, в който да освободим живота си от ограничения. Точно тук е и уловката да разберем, че всъщност начина на мислене, който сме си наложили с течение на времето, няма почти нищо общо с истинския здравословен и балансиран живот, който бихме могли да водим. Затова и с времето това, което е нужно да направим, е да променим някои от тези нагласи, за да успеем да се освободим от угризенията и вината, които неминуемо ни спохождат, когато си позволим нещо „вредно“.

Тъй като обикновено емоционалната зависимост, която имаме както към хората, така и към живота като цяло, е не по-малко характерна и за нашето хранене. Още от деца сме свикнали да свързваме приемането на дадени храни с утеха, грижовност и защита. Най-често това са гозбите на нашите майки и баби, но в голяма част от случаите се дължи и на сладките изкушения, които са вършели чудесна работа, когато се е налагало да бъдем успокоявани. На мен самия ми беше изключително трудно да премина през периода, в който да разбера именно това, след което да успея поне донякъде да остана независим от храната в определени емоционални състояния. Защото отпечатъкът от детските спомени е най-силен и те ръководят голяма част от действията и реакциите ни като пораснали вече хора. И не случайно казвам това, защото у всеки възрастен човек живее и онова малко дете, което някога е бил, с всичките му спомени, емоционални привързаности и любими неща. Друг е въпросът до каква степен сме успели да ги притъпим и дори да забравим за тях, докато те продължават да ни влияят на подсъзнателно ниво, като ни тласкат към определени действия. Понякога се хващам, че правя неща, които нямат никаква логическа връзка с настоящия ми начин на мислене и живеене като цяло, само за да разбера след по-дълбоко навлизане навътре в себе си и спомените от миналото, че това е продиктувано от останали както в детството, така и в юношеството емоционални блокажи, които направляват по невидим начин ума ми.

Сигурен съм, че ви е добре познат моделът, в който отивате до близкия магазин с идеята да напазарувате необходимите храни и без да мислите, слагате в количката няколко вафли или шоколад, които по-късно изяждате с удоволствие, макар да знаете, че физически не се нуждаете от тях и те няма да ви помогнат да се почувствате по-добре в дългосрочен план. Истината е, че емоционалното хранене ни засища за един много краткотраен период от време и го прави на ниво, което няма нищо общо с физическото. Най-често това става за не повече от няколко часа, преди да се сблъскаме със следващата емоция, която да ни подтикне към повторението на добре познатия модел.

В огромна част от случаите това се случва поради липсата на любов. Любов и приемане на самите себе си, без което трудно бихме могли да постигнем каквито и да било цели. Всички ние се нуждаем от любов и когато тя липсва в живота ни, се опитваме да я заместим с нещо друго. Най-лесният и добре познат начин е да запълним емоционалната дупка, която се е отворила, с храна. Но това не само че не е решение, но е и създаване на един порочен кръг, в който бавно, но сигурно се самоунищожаваме, вместо да успеем с времето да разгърнем пълния си потенциал. И тук не става въпрос за това да постигнете някакви невероятни постижения в областта на живота, която сте си избрали, а по-скоро за това да успеете да водите хармоничен живот на първо място със самите себе си и с хората и света, които ви заобикалят. Всичко, което споделям тук, има за цел именно това. От там нататък всеки може сам за себе си да прецени и да вземе решение докъде би желал да стигне по пътя, който е поел.

Да мислим, че бихме могли да продължим да живеем по стария начин, който ни е толкова добре познат, и да очакваме някаква промяна, е, меко казано, нереално. Тук е и моментът да свалим розовите очила, които толкова често ни слагат чрез някои от безбройните сапунени сериали, за да стигнем до извода, че реалността има различни оттенъци и можем да изберем в кой от тях да пребиваваме – в този, където продължаваме да се въртим в омагьосания кръг на емоционалното привързване, вината и дори понякога себеомразата, или в другия, в който да вземем собствения си живот в ръце и да разберем, че ние сме тези, които го създаваме всеки ден чрез многобройните избори, които правим. Всичко това е свързано с отговорност, която малко хора желаят да поемат – отговорност за собствения им живот и, разбира се, здраве в частност. Но независимо дали тази отговорност ще бъде поета или не, животът така или иначе в даден момент ни изправя пред определени предизвикателства, които ни подтикват да направим подобен избор. Въпросът, който стои пред всеки един от нас, е кога ще решим да променим на първо място самите себе си и дали вече няма да бъде прекалено късно. Добрата новина тук е, че обикновено ни се дават множество възможности, така че имаме поне няколко сериозни изпитания, през които преминавайки, да вземем определени решения и да направим дадени промени.

Човекът е изумително същество с наистина невероятни способности на всички нива – физическо, умствено, емоционално и духовно. И когато постепенно започнем да вярваме повече в себе си и да предприемаме необходимите действия, то неминуемо ще видим и резултатите от тях.

Животът без диети не означава да продължите да живеете по начина, по който сте живели досега, и да се надявате, че нещо ще се промени от само себе си. Животът без диети е този, в който съзнателно развивате самите себе си, ясно разбирайки от какво имате нужда в настоящия момент, което ще ви доближи до това, което искате да бъдете в следващия.

Обърнете се към себе си и си отговорете честно на въпроса „Какво искам от живота?“. Едва след това, въз основа на отговора, вземете необходимите решения и действайте. Едно мога да ви кажа със сигурност – заслужава си!

Откъс от книгата „Живот без диети“

Jivot-bez-Dieti.qxd