Продължавам със споделянето на някои от моите стихове. Днешните са вдъхновени от женската сила, красота и нежност 🙂

Жена

Отменала глава назад се смееш,
задъхана от морския бриз,
тичала си, за да слееш,
с историята на един дервиш…

Разпръскваща светлинни краски,
ухаеща на нощна самота,
със бликащата гордост на принцеса,
с разстилащата мъдрост на света,

ти носиш в себе си онази нежност,
която гали уморения в съня.
И слаба си и силна си и крехка,
но винаги си истинска жена.