В рядка част от случаите, ние хората, показваме истинската си същност.

На лицата ни може да грее усмивка, но под външните пластове да бушуват стихии, които самите ние да не искаме да видим, разберем, а камо ли да приемем и трансформираме.

Аз не правя изключение, дори напротив.

Днес , след един стойностен разговор, се замислих отново за това как по всякакви начини се опитваме да прикрием своята болка, тъмнина или просто детски страх, който често ни парализира вече и като пораснали.

Човекът е многоизмерно и изключително сложно същество, което ще разгадава самото себе си в продължение на още стотици хиляди години.

Докъде обаче сме стигнали днес? Какво виждаме в себе си и даваме ли си сметка изобщо за сложните процеси, които изграждат нашата уникална душевност? Не мисля. Всъщност зная, че повечето хора не обръщат внимание на вътрешните светове, които ни изграждат като личности и ни водят през живота, който конструираме по един или друг начин чрез мислите и действията си.

Защото е болезнено. Защото е трудно. Защото изисква постоянство, откровеност към самите себе си и почти постоянна обективност за случващото се вътре в нас, която каквото и да си говорим, е процес изпълнен с множество противоречия. Не за нещо друго, а защото сме натоварени с определени модели на поведение, които, ако не спазваме, трудно бихме се вписали в житейската картина на изкуствено наслоения с фалшив позитивизъм свят.

Живях прекалено дълго време с изкуствена усмивка на лицето си, когато вътре в мен е имало спотаена тъга или конкретна болка. Живях прекалено дълго време позирайки пред невидимите фотоапарати на розовата действителност, която очаква от теб да си винаги „на върха на вълната“. Познато ли ви е?

Няма такъв филм, приятели. Животът е изпълнен с трудности и препятствия и точно в тях имаме възможността да израстваме и да се развиваме. Те са най-нормалното нещо, което съществува, а всички холивудски буламачи са форма на промиване на нашето съзнание.

Кой от вас гледа по празниците поредната забавна „романтична“ комедия? Ако не сте, гледайте някоя. Не за нещо друго, а за да видите за пореден път един от начините, по които ни налагат нереалните за истинския живот програми, които да търсим след това и в собствения си житейски път. Само че животът не е филм. Животът е низ от върхове и спадове, една синусоидна крива, която завършва с права черта.

Важното е какво ще успеем да свършим между първия и последен удар на сърцата си.

Дали ще решим да бъдем истински. Да обичаме истински. Да постъпваме мъдро и разумно. Да помагаме. Да споделяме. Да създаваме.

Да ви е честита новата година! И нека е изпълнена не с щастие и веселие, а с осъзнато смирение, вътрешно прозрение за истинските нужди на душата и необходимата вяра и сила за преодоляване на трудностите, които се подготвят да ни срещнат в дните напред!

02.01.2019 г.

Велико Търново