„Има два варианта“, каза сериозно лекарят, „Или кръвта от спукания капиляр да спре да изтича и да се стабилизираш, или да продължи и да умреш в следващите двайсет и четири часа. Нищо не може да се направи.“

Не знаех какво да кажа.

Просто си замълчах.

Защото нямаше мисли, а какво остава за думи, след това, което чух.

А и не се чувствах много добре, признавам си.

В зрителната област на мозъка си имах кръвоизлив с размери два на два и половина сантиметра.

Една четвърт от лицата на хората срещу мен липсваха.

Включително и моето, когато се погледнех в огледалото.

Денят отстъпваше място на наближаващата нощ.

С мен беше Жената, която държеше главата ми в скута си и милваше лицето ми.

Само тя знае какво е бушувало в сърцето й през тези часове.

Аз само усещах Любовта й, докато се унасях.

Незнаейки дали ще се събудя отново.

Някой се отказват точно тук, а други продължават напред.

Аз избрах втория вариант.

Винаги съм го избирал.

Но не бях сам.

Над мен бдяха два ангела. Единият в плът и кръв.

Тази нощ Я сънувах. И нямаше как да не се върна във времето назад.

За да благодаря с изпълнено с любов сърце.

За последните десет години от Живота, от който съм все още част.

Днес избирам да живея в настоящето, вместо да се тревожа за все още несъществуващото бъдеще.

Избирам да виждам светлата страна на живота и да предприемам мигновени действия при всяка появила се възможност за развитие.

И междувременно не бягам и не затварям очи пред реалността такава, каквото е.

Приемам себе си с всичките си недостатъци и се стремя да ги заменя с предимства.

Има толкова много причини, поради които да бъдем усмихнати и благодарни.

Нужно е единствено да си спомняме по-често за тях.

Здрав/а ли си?

Можеш ли да се движиш?

Можеш ли да използваш тялото и ума си?

Имаш ли близки приятели, с които да се посмееш на по чаша чай? Или просто да помълчиш с тях?

Чака ли те вкъщи любим човек?

Имаш ли все още възможността да мечтаеш?

Допусни в себе си повече светлина.

Избери настоящия момент, независимо от това колко е тежка ситуацията.

Разрешение винаги се намира.

Заложи на живота.

Заслужава си.

Всеки един момент…