Напоследък продължавам да разсъждавам усилено върху необятната тема за здравето.

Предполагам, че много от хората го правят по един или друг начин, в зависимост какви причини имат за това. Най-често срещаната от тях е опирането на „ножа до кокала“. Тогава човек се замисля най-сериозно за здравето си и предприема някакви действия да се почувства по-добре. В повечето случаи за кратко време, докато не се оправи, след което се връща към старото ежедневие.

Винаги съм си мислел, че това е грешна отправна точка. Меко казано. Не е ли по-добре да правим малки, но постоянни и целенасочени стъпки всеки ден, за да бъдем що-годе здрави? А не обратното- да се надяваме, че унищожавайки постепенно, но сигурно телата си, ще ни се разминат болестите и всичко свързано с тях? Очевидно, че и двата въпроса са риторични.

Да бъдеш здрав означава да използваш силата на разумното мислене. И не случайно използвам това словосъчетание. Тъй като едно е да мислим, а съвсем друго е да правим това разумно.  В Уикипедия откриваме следното значение на думата „разум“-  разумът е способността за обобщаване, осмисляне на общите закономерности.

Кои са тези закономерности, надявам се, знаем добре. Някои от тях са именно тези, че няма как да експлоатираме физическите си дела безнаказано за неопределено дълго време. И рано или късно, както споменах по-рано, ножът опира до кокала. И тогава се сещаме за здравето си и разбираме, че сме уязвими.

Ето и още едно значение на думата „разум“- разумът включва способността за познание на смисъла на нещата и истината изобщо – нравствена, религиозна и т.н. От тази гледна точка разумът е сроден на мъдростта, съвестта и интуицията. Проявява се като правилност на поведението.

В случая е спорно какво точно означава „правилност на поведението“, но говорейки за човешкото здраве, спор тук няма. Ако използваме разумно собственото си мислене, то вероятността да бъдем здрави е голяма. И обратното- ако се носим по течението и гледаме какво правят по-голямата част от хората около нас, то негативния резултат няма да закъснее.

Да бъдем разумни в мисленето си е въпрос на постоянство и самодисциплина. От нас зависи дали ще успеем в това начинание или не. Всичко останало са извинения.