Главата ме боли и имам температура. Гласът ми е заминал някъде на почивка, а навън е над 30 градуса и това допълнително ме сдухва.

Чудя се дали за пореден път да се „стегна“ и да си кажа- „Много съм силен и няма да се поддам на симптомите на този летен вирус!“.

И за първи път от много време насам не го правя. Защо?

Защото да си слаб е човешко.

Защото не винаги е нужно да се правиш на „мъж“.

Защото с всеки изминал ден се опитвам да не ми дреме кой и какво ще си помисли.

Защото ми омръзна да се правя винаги на непобедим.

И въпреки това сядам да напиша няколко реда, тъй като често си мисля, че подобни споделяния могат да бъдат полезни. Особено на някого, който е в подобна ситуация.

Дайте си възможност да бъдете „слаби“. Може да се окаже, че това понякога е вашата силна страна.

П.С. И да, изглежда е дошло време за 1-2 дни пост.

17-06-2019