„Една шепа магданоз е равна на шепа злато.“
Тази древна мъдрост по безспорен начин доказва, че човечеството като цяло много отдавна е оценило огромната полза на магданоза за здравето. Магданозът е двугодишно тревисто растение с плоски перести ароматни листа. Смята се, че родината му е Южна Италия, но в днешно време се отглежда навсякъде по света. Древните гърци го смятали за свещено растение и украсявали с него главите на победителите в
атлетическите състезания. Някои историци приемат, че магданозът е популяризиран най-вече от Карл Велики (Шарльоман), тъй като той го ценял толкова много, че го отглеждал в собствените си градини.

Магданозът се използва заради неговите лечебни свойства отпреди над 2000 години. В народната медицина се прилага при менструални смущения, стомашно-чревни нарушения и заболявания на бъбреците. Листата и коренът се препоръчват при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, жълтеница, камъни в бъбреците и
жлъчката. Древните гърци използвали семената и корените най-вече като диуретик, при заболявания на бъбреците и смущения в храносмилателния тракт. Средновековните немски билкари приготвяли специален тоник от магданоз и червено вино за подобряване на кръвообращението и при сърдечносъдови заболявания. Освен това чаят от магданоз се приемал при гонорея, астма, болезнена менструация, а отварата от семената се използвала при паразити и въшки в косата, а намачканите листа – при контузии.

Магданозът е източник на цял комплекс хранителни вещества и се отличава с много приятен аромат и вкус. В кухните на отделните народи се използват различни части на растението. Германците например най-много ценят корените на магданоза, като ги консумират настъргани на салата, докато британците предпочитат
листата, от които приготвят магданозено желе. Ние, българите, си слагаме от ароматната билка в много и различни по вид ястия, като най-често употребяваме листата.

Семената на магданоза съдържат 2–7% етерично масло, 20% растително масло, флавона апигенин и фурокумарина бергаптен. Основни компоненти на етеричното масло са апиол и миристицин. За миристицинът е известно, че е токсично вещество с психотропно и халюциногенно действие. От друга страна той е и средство, активно борещо се с образуването на тумори. Листата в свежо състояние съдържат витамин С, каротен, желязо и фолати. Съставът на корените е следният: 88% вода, 3% въглехидрати, 3,1% белтъчини, 1,5% минерални соли, малко етерично масло с основна съставка апиол, флавоноиди – апигенин, апиин, крисоериол, лутеолин, фурокумарини и полиацетилени.

Магданозът е от храните, съдържащи оксилати. В случай на продължителна и обилна консумация, когато количеството на оксалатите в организма се повиши, може да се стигне до редица здравословни проблеми. Препоръчително е хората, страдащи от заболявания на отделителната система и на черния дроб, да избягват консумирането на зеленчука или да го правят рядко и в малки количества. Магданозът се отличава с богато съдържание на фолиева киселина, която е важна за правилното функциониране на сърдечносъдовата система в ролята на дезактиватор на хомоцистеина – веществото, което директно уврежда кръвоносните съдове и създава потенциален риск от инфаркт и инсулт при хора, страдащи от диабет и атеросклероза.

В днешно време магданозът се използва като диуретик и като средство, стимулиращо секрецията на ензими. Освен това има благотворен ефект при стомашни проблеми, камъни в бъбреците, анемия. Желязото, съдържащо се в магданоза, е много полезно за правилното формиране на червените кръвни клетки. Билката се използва за подобряване на метаболизма, за регулиране на чернодробната и бъбречната функция, при менструални проблеми. Поради високото съдържание на калий, отварата от магданоз понижава кръвното налягане. Фолиевата киселина спомага за превенция и лекуване на сърдечносъдовите заболявания. Подобно на чесъна, магданозът подобрява липидната обмяна. Има подчертано противовъзпалително действие и се
използва ефективно за лечение на ревматоидни артрити и остеоартрити, както и при различни инфекции и простуди.

Магданозът отстранява токсините и прочиства кръвоносните съдове и ставите и повишава значително имунитета. Препоръчително е да се приема от родилките, защото спомага за по-бързото свиване на матката и стимулиране на лактацията. Магданозът се използва и много широко в козметиката за почистване на всякакъв типкожа, особено при акне. Екстрактът от листата и стъблата се използва за производството на шампоани, сапуни, парфюми и лосиони. При конюктивит и блефарит се правят промивки със сока от листата на магданоза. Лапа от листа се прилага при ужилвания от насекоми. Хлорофилът, който се съдържа в листата на магданоза, го превръща в уникално натурално почистващо, дезинфектиращо и освежаващо
средство за уста.

Винаги избирайте магданоз със свежи и наситенозелени листа. Можете да го съхранявате в хладилник в найлонова торбичка или в отделението за плодове и зеленчуци или ситно нарязан във фризера през зимата, като по този начин ще съхраните голяма част от полезните вещества.
Ако пък предпочитате сушената форма, съхранявайте го в добре затворен съд на хладно и
проветриво място, без наличие на влага.

РЕЦЕПТИ

Целебна напитка от магданоз

1. Можете да си приготвите няколко вида напитки от магданоз. Единият вариант е 1/2 ч.л. семена от магданоз, накиснати за 8 часа в 250 мл вода, която се изпива в рамките на 1 ден.
2. Друга възможност е запарката от 4 ч.л. корени на 1/2 л кипнала вода, която се прецежда след 15 минути и се изпива за 2 дни. Добър тонизиращ ефект се получава и с прясно изцеден сок от растението от около 100–150 г, разпределен на дози от по максимум 30 г няколко пъти на ден.

Смути от магданоз

Един от най-лесните и приятни начини, по които можете да си вземате дневната доза магданоз, е под формата на различни плодови смутита. Независимо от сезона във всеки един момент имаме възможността да се сдобием с връзка магданоз и да го съчетаем със сезонен плод, малко изворна или минерална вода и 1 с.л. мед за допълнителна сладост по желание. Аз лично много обичам да смесвам вкуса на магданоза с този на банана, но със същия успех съм го правил и с пъпеш и праскови. Така че в случая всичко зависи от собствените ви вкусови предпочитания. По време на летните дни, когато излизам рано сутрин да тичам или да карам колело в близката планина, задължително се подкрепям с едно смути от магданоз, което ме зарежда с допълнителна енергия и ме тонизира.

Салата с моркови и магданоз

Продукти:
2 моркова
1 връзка магданоз
1 лимон
зехтин или друг вид растително масло по избор
сол
Това е една от любимите ми есенно-зимни салати. Бърза и лесна за приготвяне, а толковавкусна! Настъргват се два средно големи моркова, прибавя се ситно нарязаният магданоз и се полива с дресинг, който се състои от изстискания лимон в съчетание със зехтина или каквото растително масло сте решили да изберете и сол
на вкус.

Табуле
Продукти:
300 г булгур (счукано жито)
3–4 връзки магданоз
1 домат
1/2 краставица
сокът от 2 лимона
1 глава кромид лук
2 с.л. зехтин
сол
Булгурът се залива с вряла вода, след което се оставя за около час да набъбне и се отцежда добре. Лукът и краставицата се нарязват на ситни кубчета, а доматът се обелва и се нарязва наситно. Магданозът също се накълцва. Прибавя се всичко към вече отцедения булгур, овкусява се с лимоновия сок, зехтина и солта и се разбърква добре.

Запеканка с магданоз, тиквички и копър
Продукти:
3–4 тиквички
1 връзка магданоз
1 връзка копър
1 с.л. брашно
растително олио
сол
Изумително е колко вкусно би могло да бъде едно толкова просто ястие, запечено на фурна. Тиквичките се настъргват и към тях се прибавят ситно нарязания магданоз и копъра. Объркват се заедно с брашното и олиото и се слагат в тавичка. Ястието се пече на умерено загрята фурна, докато придобие златистокафяв цвят. Сервира се и изстинало, което по никакъв начин не променя вкусовите му качества.

Откъс от книгата „Българските суперхрани“

Bulgarskite-Super-Hrani.qxd