Напрежението и нервността го изпълваха до краен предел.

Не беше усещал подобни тръпки в тялото си от последния изпит, който държа преди няколко месеца пред комисия от вещи в социалните мрежи анализатори, преподаватели и съветници. Имайки се предвид, че повечето от тях бяха създадени от изкуствения интелект, който се смяташе, че може да оценява скоростта на взимане на решения за време, което човек не би могъл да си представи.

Днешната среща обаче, беше от съвсем различно естество. Щеше да се случи в центъра на града. И беше с истинско момиче.

Отново му потрепера под лъжичката.

Какви бяха тези пеперуди блъскащи се из стомаха му? Не разбираше откъде дойде всичко това и защо изобщо беше нужно да се случва?

А на изпита дори изкуствения интелект даде положителна оценка за бързината, с която работи ума му.

Тук обаче, ролята поемаше сърцето му.

„Дали нямаше някаква грешка в Системата?“- замисли се.

Маргарита се беше свързала с него по тайнствен и необясним начин, който само някои знаменити хакери бяха в състояние да осъществят.

В началото беше убеден, че не е истинска и се опитват да го изиграят и въвлекат в някаква грозна игра и да се възползват от необикновените му способности.

Системата се грижеше много стриктно да не се стигне до подобен сценарий.

Но след това получи няколко доказателства за истинската й същност, които не можеше да си позволи да подмине с лека ръка.

И името й беше странно, като на едно отдавна изчезнало от лицето на Земята цвете.

Той веднага го провери в базата данни и във въздуха мигновено се появи многоизмерно изображение с малки, нежни листенца. Компютърът пресъздаде с него и лек аромат, който докосна ноздрите му и го накара да затаи дъх.

Загледа го и като че ли някъде дълбоко вътре започна да си спомня…

Звън на медена камбана го върна към действителността.

„Медена камбана? Това пък откъде се взе?“- помисли си.

Отдавна вече не се използваха, тъй като Системата беше доказала, че вибрациите на звука й разстройват енергийното поле на човека, въпреки че тайните му изследвания в тази посока бяха довели до по-различни резултати.

Не беше ги споделял с никого разбира се. Щяха веднага да го изключат от Програмата.

А тя беше целия му живот.

До момента, в който Маргарита не се свърза с него.

Това промени всичко из основи.

Досега не беше срещал жена на живо. Поне не и в старомодния смисъл на думата, който всички бяха вече забравили.

Имаше определени симулации в Програмата, при които подобен контакт се осъществяваше, но всички бяха строго регулирани от Системата и не беше допускано да се стигне до нежелани промени в нивата на емоционална интелигентност.

От известно време насам беше спрял звука на любимия си компютърен помощник, който настойчиво му каканижеше с благия тон на мека леличка, как тези нива в момента са навлезли в опасни граници.

На него обаче му харесваше.

Караше го да се чувства жив.

А тялото му продължаваше леко да трепери.

Срещата им беше определена за след един час на място, до което можеше да стигне вървейки.

Това беше задължителна част от плана на Маргарита, която щеше да се погрижи да не бъдат видени и записани.

След като му обясни как точно се е свързала с него, нямаше повод да мисли, че не би могла да направи и това.

Напротив, беше убеден, че може много повече.

И щеше да му покаже. Да го научи. Да сподели с него.

Той само трябваше да й повярва.

Което не помагаше особено за спирането на особените тръпки. Тялото му не беше произвеждало до този момент толкова много хормони едновременно. Бeше му казано, че е опасно. И той вярваше безприкословно.

Докато Маргарита не се свърза с него.

Беше време.

Трябваше да затвърди решението и вярата си.

Да направи първата крачка, която да го изведе от добре познатия му свят.

Отново чу звънът на медената камбана.

Нъкъде дълбоко в собственото си съзнание. Беше по-скоро като далечен спомен и благо предзнаменование.

Каза необходимите думи и в стената пред него се отвори врата.

След, което престъпи смело навън.