Хората са мързеливи.

Особено, когато става въпрос за собственото им здраве и благополучие.

Разбира се, тук не включвам няколкото процента от населението на Земята, които се стремят съзнателно да подобряват качествено своето здраве и живот като цяло.

Но тези няколко процента поне за мен не са удовлетворяващи. Защо? Защото едно от желанията, които имам е, да виждам все повече човеци, които да поемат отговорност за себе си и да се грижат за тялото, ума и душата си. Тъй като каквото и да си говорим, ние всички сме свързани по един невидим начин, който неминуемо влияе върху всеки един от нас, независимо дали го разбираме и усещаме или не.

Ню ейдж идеите за това, че човек трябва да си намери собствената среда и да не обръща внимание на останалите хора за мен е крайно отблъскваща. Вярвам, че средата е изключително важна част от уравнението на живота, но тя би трябвало да е такава, за да може в нея да трансформираме себе си, като междувременно даваме това, на което сме способни, за да допринесем и за благото на другите. И не, не мисля, че това е утопично. Вярвам, че това е стремеж, който всеки един човек носи вътре в себе си. При едни този стремеж е в латентно състояние, при други е ясно изявен.

Истината е, че има много, много начини, чрез които да реализираме това. Единственото, с което е нужно да започнем е да дадем отговор на следния въпрос: С какво бих могъл да допринеса за благото на другите? Проблемът е, че масово хората изобщо не стигат до този въпрос. А добрините могат да бъдат и повечето всъщност са безплатни. Не е нужно да разполагаме с милиони в банковата сметка, част от които да даваме за благотворителност (въпреки че и това би било чудесно). Нищо не ни струва да се усмихнем и поздравим топло човека на касата в магазина, да помогнем на някой възрастен човек да пресече улицата, да съберем боклука в близката градинка за няколко минути (да, това също ще зарадва някой, дори без да разберем кого), да отделим време да изслушаме някого, който има нужда именно от това и т.н. Примерите биха могли да бъдат много- от малките, но толкова важни жестове на истинска човечност, до големите, които някои хора с по-големи финансови възможности правят.

Нужно е обаче да осъзнаем, че всеки един от нас е способен на тези жестове. Защото всички сме хора и ние сме тези, които избираме дали да бъдем добри или лоши във всеки един настоящ момент. Не филмите, не политиците, не видеоигрите, а НИЕ избираме какво и как да сторим. Въпреки че последите доста успешно ни заблуждават точно в обратното. Да бъдем бездушни кукли на конци е лесно. Към това човек привиква бързо, тъй като вече не се налага да мисли особено със собствената си глава. Споделям това от личен опит. И когато в началото споменах за мързела, имах предвид именно това състояние на постоянна инерция, при което някой да ни казва как да се храним, как да обичаме, как да се движим, как да общуваме, как да се обличаме, как да се лекуваме, как да правим любов, как изобщо да живеем!

При обратния вариант е нужно да поемем отговорност за собствените си действия. Което всъщност ни прави вече разумни, мислещи, съзнателни същества, които можем да променяме по един или друг начин света в себе си, както и този, който ни заобикаля. Стига да решим да приведем в действие и на практика знанията, до които вече имаме изключително лесен достъп, както никога до сега.

Моля да споделите вашите виждания и, ако тези разсъждения кореспондират донякъде със собствените ви вътрешни усещания, то споделете ги с хората, които също биха се възползвали по някакъв начин от тях. Благодаря ви!