Да пиша или да не пиша? Туй е въпросът!

Започвам ренесансово. Не за друго, а защото темата на тази статия е изключително важна и то толкова, колкото е важен и самия живот, за който задава въпроса си добре познатия ни Шекспиров герой.

Днес ще си говорим за навиците. Добри или лоши, всеки ги има. В настоящия случай въпросът е кои от тях ни служат и кои ни дърпат назад?

Защото, каквото и да си говорим, няма как да постигаме определените в живота си цели, без да сме създали дълготрайни навици, които да ни водят по пътя към това.

С други думи, целите и мечтите са чудесно гориво, което ни дава сила да вървим напред, но без добре изградени навици, които да ни помагат по време на извървяването на всяка една крачка от пътуването, те си остават предимно в сферата на невидимия свят.

Тъй като „Лозето не ще молитва, а мотика!“, както се казва в една от мъдрите ни, миродавни и до ден днешен поговорки.

Но, за да не бъда голословен, ще дам няколко примера, които да прояснят гореспоменатото.

Ще започна със себе си и писането. Ако не отделям всеки ден поне по половин час за него, твърде вероятно е съвсем скоро да не съумявам много добре да впрягам силата на ума, духа и пръстите си, за да проявявам в пространството добри изречения, които да дават стойност на хората, които ги четат.

Всъщност тези редове са доказателството точно за това. В последно време въпросния навик остана на заден план пред други по-интересни наглед нови преживявания и четейки собствените си словоизлияния, разбирам, че е нужно да се върна обратно към затвърждаването на този хубав навик. Ако разбира се имам желание да ставам все по-добър в това, което правя.

Същото беше едно време и със скалното катерене. Докато не започнах да отделям достатъчно време за тренировки, не се предвижвах кой знае колко добре по релефа на скалните масиви. Нормално.

Всяко едно умение си иска своето, както знаем добре, а то е свързано с ежедневни тренировки.

Пеене, бягане, катерене, плетене, шиене, програмиране, дялкане, рязане, рисуване, чистене, говорене, писане и така нататък.

Макар и на пръв поглед да нямат много общо помежду си, всички тези умения са свързани с навици, чрез които да ги усъвършенстваме до нивото, което сме избрали самите ние. Тъй като общо взето крайна спирка няма, а единственото от значение е колко добри желаем да станем в избраното от нас.

В най-добрия случай изборът ще бъде този на собствената ни душа.

Въпросът е каква е твоята мечта?

И имаш ли истинско желание да се приближаваш с всеки изминал ден към нея?

И ако горните редове са те накарали да се замислиш, сподели мислите си в полето за коментари по-долу.

Благодаря ти и всичко най-добро!