Предполагам, че повечето от хората, които четат тези редове, са чували следната ню ейдж фраза- „Следвай сърцето си!“. Казани или написани с подходящия патос, тези думи имат силата да се загнездят дълбоко в подсъзнанието ни и да ни поведат по път изпълнен с множество противоречия. Сърцето е мястото на нашите желания и страсти. Ако не успеем да задържим ума си здрав, то тези желания и страсти вземат превес над нас и тогава много често действията ни водят до страдание. И въпреки че не прибягвам често до библейска реч, то в случая ще си послужа с такава: „Сине мой, дай ми сърцето си“. Относно тези думи Учителя Беинса Дуно казва следното: „-Защо Бог иска сърцето на човека? – За да го изчисти.“***

Потопени в съвременния свят, голяма част от нас са под влиянието на масовия „глад“ за изпълняване на желания или утоляване на страсти. Но нека тук не бъркаме разумните желания с тези, които ни водят по стръмния път на болката. Когато умът на човек е изпълнен със светлина, той винаги знае какво решение да вземе и как да постъпи.

„Значи, умът спасява човека. Който не се държи за своя ум, ще страда. Хората страдат, понеже не мислят. Те се водят по сърцето си, а не по ума си. Умът е Божественото начало в човека, което никога не се петни. Казва се “покварено сърце“, но не се казва покварен ум.“***

В ню ейдж литературата се служи много умело с понятията за ума и сърцето. Навлизащите тепърва в тези сфери, биват силно повлияни не от друго, а от луциферичните същества. Те имат за цел да отделят човек от земното, където е изпратен да работи и да се развива, използвайки разумно Божествения свят, с който изконно е свързан.

„Ако сърцето ти е чисто и умът силен, каквото пожелаеш, ще стане. Ако не мислиш, нищо не се постига. Право е казано, че вселената не е нищо друго, освен сбор от умствени процеси. Физическият свят е създаден от Божествения ум и от Божествената мисъл, която работи и досега. Не смесвайте ума си със сърцето. В ума няма недоволство, както в сърцето. Когато работиш и си недоволен от работата, знай, че сърцето се е вмъкнало в ума. То ти заповядва и ти се поддаваш на неговите чувства.“***

Съмнението, гневът, негодуванието и отричането на действителността са рожби на сърцето, а не на ума. Когато искаме да избягаме от положението, в което се намираме, ние отричаме не само самите себе си, но и Бог, който ни е поставил в идеалните условия за растеж и развитие. Бягството от реалността е безнадежден път, в който липсва вяра.

„Значи, само умът може да спаси човека. Ако се съмняваш, умът не е в тебе. Гневиш се, умът не е в тебе; боледуваш, умът не е в тебе. Много изпитания минаваш, но не намираш начин, как да си помогнеш. Щом дойде умът, всичко ще бъде на мястото си.“***

Човешкият ум е инструментът, чрез който правим пряка връзка с Божествения ум. Някои го наричат интуиция, а други шесто чувство. Факт е обаче, че тази връзка се осъществява в умствения свят, където можем в най-добрия случай съзнателно да определим кои мисли са божествени и кои чувства и желания паразитни.

„Слушайте всичко, каквото умът ви казва. Който слуша ума си, никога няма да страда. Всички науки са достояние на ума. Като дойде умът на мястото си, ще знаете, какво да ядете, как да ядете, как да се обличате, с кого да дружите.“

Когато се събудя сутрин и съумея да се свържа поне донякъде с Божествения ум, то всички противоречия изчезват. Ставам от леглото изпълнен със здравото желание да работя и да творя, независимо дали ще бъда с лопата на полето или седнал пред компютъра, както го правя в настоящия момент. И обратното- когато се оставя на всички различни по вид желания на сърцето, веднага губя опора и това обикновено води до не толкова добри резултати, най-вече свързани с разочарование и болка. Последното е особено силно, когато съм чул Божествения глас, но не съм постъпил според указанията му, а съм ставил сърцето да ме води. И нека не бъркаме Любовта със Сърцето, тъй като Любовта е над всичко и тя винаги дава от изобилието на Вселената.

„Умът носи светлина и живот. В ума няма никакъв спор, понеже в него е изобилието. Спорът се явява в сърцето, понеже то има всякога желание да взима. В сърцето е недоимъкът, а в ума – изобилието.“***

Какво можем да направим, за да бъдем с чисти умове и сърца? Учителя ни дава следното указание:

„Като станете от сън, кажете си: Само умът носи моето щастие. Само умът носи моята сила. Само умът носи всички възможности, от които мога да се ползвам. Само така ще бъдеш свързан с ума си.“***

Пожелавам на всички ви, както и на себе си- „Светлина в ума и топлина и чистота в сърцето!“.

 

***Цитати: 10-та Лекция от Младежки окултен клас, държана на 25 ноември, 1932 г. от Учителя. София – Изгрев.  Източник: http://beinsa.bg/beseda.php?id=1956