Последните няколко дни имах чудесната възможност да навляза в темата за ограниченията и нейната по-дълбока същност.

Но какво точно представляват ограниченията? И как влияят те на нашия живот? Все въпроси, чиито отговори можем да потърсим и намерим, предимно разглеждайки различните човешки представи за реалността.

Едно от запленяващите твърдения, които се опитаха да ми наложат беше, че така наречените „норми“, нямат нужда да бъдат подкрепяни с определени доказателства, тъй като вече са приети за такива от обществото и огромна част от неговите членове. Не случайно казвам огромна част, тъй като за радост има и хора, които съумяват успешно да подлагат някои от тези „норми“ на съмнение. Последното означава или те да бъдат затвърдени и приети за действителни или да бъдат отхвърлени и евентуално заменени с други.

Но нали разбирате колко безумно звучи идеята всички да приемаме едни и същи твърдения за даденост, още повече като се има предвид колко индивидуално-уникален и различен е всеки един от нас? Като тук е ясно, че не говорим за това дали вилицата е лъжица и обратно.

Сещам се за това как след създаването си, хероинът в даден момент е бил масово изписван от лекарите като лекарствен препарат за всякакви болести, включително и за „разпускане“ , докато не се е стигнало до извода, че не е особено полезен за човешкото здраве и психика. Примери в тази посока има много.

Мисълта ми е, че сляпото следване на така наречените „норми“ в по-голямата част от случаите води именно до най-големите ограничения, които човек може да си самоналожи.

Спомням си как преди близо десет години лекарите ми бяха заявили, че най-вероятно никога няма да мога да използвам тялото си по начина, по който съм го правил преди тежката катастрофа, която, слава Богу, преживях. Тогава отказах да повярвам в техните „норми“ и година и половина по-късно тялото и умът ми бяха в най-добрата форма, в която някога са били.

Друг случай беше мозъчния кръвоизлив ( два на два и половина сантиметра), в следствие на друг удар в главата ми, при който вероятността да виждам добре (имайки се предвид, че една четвърт от зрителната ми зона липсваше) беше също минимална. Въпреки „нормите“ в подобни случаи, реших да ги подложа на съмнение и затвърдя за себе си нещо по-различно, което включваше пълното ми излекуване, което се случи в рамките на три седмици.

Мога да продължавам дълго в този дух, все на базата на лични опитности, а не на прочетени в гуугъл статии. Но да се върнем на темата.

С напредването на времето, виждам все по-ясно множеството на брой ограничения, които сме си наложили, приемайки за даденост твърдения, които някой друг е въвел в минал вече момент. И тук отново е ясно, че не говоря за неща от рода кое е сладко и солено.

Факт е, че вярванията ни до голяма степен са повлияни от външни сили, които често доминират над нашата разумност и воля.

Задавайки си по-често примерния въпрос „Дали това е наистина така?“, търсейки и намирайки необходимите отговори, ни дава възможността да минем отвъд голяма част от ограниченията, които много често не ни служат. Това разбира се става с течение на времето и натрупването на определена опитност.

Едно е сигурно- свободата да използваме собствената си разумност става все по-голяма.

 

Какво мислите вие по темата за ограниченията? Моля да споделите опитността си в полето за коментари по-долу.

И споделете тази статия с приятелите си, ако мислите, че би могла да им бъде полезна. Благодаря.