Бегло си спомням времената, в които пазарния ден беше събота. Не, защото човек нямаше възможност да отиде до близкия магазин през останалата част от седмицата, а защото това беше някакъв особен вид традиция. Дали, защото през другото време хората се занимаваха повече с работа, прекарваха мигове със семействата си, или просто си отмаряха с истинска книга в ръка, мога само да гадая.

Спомням си и дългата опашка за портокали в студените, зимни дни. Там, до сливенското „Кълбо“, където носът ми мръзнеше, докато брат ми не идваше да ме смени. Чакахме по 5-6 часа за торбата с ухаещите цитруси. Но колко сладки бяха след това! Каква радост за душата носеха… И сега са вкусни, но обикновени някак. Виждаме ги на всеки ъгъл, но не ги забелязваме. Като толкова много други неща.

Спомням си онези дни, в които ходех до магазина с малки листчета в ръка. Срещу тях ми даваха от топлия, вкусен хляб, ухаещ на препечено. Крайшникът рядко стигаше до вкъщи.

Спомням си съботите, в които излизахме с баща ми рано сутрин да ядем гореща супа. С много люто. И бира даже пиехме. Няма го вече онова топло бистро. Да го направим отново, а тате? Този път ще мина и без бирата. Но меките очи и блага дума са ми в спомена. И това ме кара да се връщам пак при корена.

Но стана много поетично. Да се завърнем пак към днес. Черен петък е- колко патетично. Но и той създаден е със свойта цел.

Да купим, да запълним страшна дупка, която зейнала в гърдите ни е днес. Да усетим, че получили сме нещо лично, което да замести топлината, прегръдката… или пък погледа горещ.

Стига, Георги, престани със твойте стихове, ще вземеш да откажеш някой от пазарния му ден. Не, това е непосилно, нямам аз подобна цел.

За някой би било трагично, във Мола днес са изборите ни за кмет. Правителството гледа безразлично, а просякът събира смет.

Ще спра дотук със мойте размисли, че наближава време за отваряне. Отивам да си купя от онези ябълки, червените, които винаги приятно са ме сгрявали.

А може и пуловер топъл да си взема, защо пък не, нали е зима. Като погледна в гардероба си, изпадам в шопинг криза!

И все пак, ще бъда сериозен. Да си купим днес това, от което наистина имаме нужда. И ако се сетим за онези, които нямат възможност, то нека подарим и нещичко на тях.

Приятно пазаруване!