В днешния неделен ден реших да възродя традицията на палачинките!

Като цяло обичам да приготвям храна, но към палачинките имам особена привързаност, която датира от преди може би двайсет години.

Мирисът им винаги предизвиква в мен положителни емоции, а когато купчинката в чинията нарастне запявам весели песни с бодър глас.

Но да се насоча към рецептата, че иначе има опасност да премина към написването на „Ода за палачинката“.

Тъй като сме в периода на Великденските пости, реших да експериментирам с няколко много прости съставки: лимецово брашно, натурално соево мляко, малко бакпулвер, а за мазнина използвах кокосово масло. Съотношението между млякото и брашното беше грубо 500 към 250 грама, като сместа стигна за точно дванайсет средно големи палачинки.

Съветът ми е да намазвате обилно с кокосовото масълце всяка от тях, след излизането й от тигана, за да бъде след това още по-сочна и вкусна.

Около час по-късно установих, че четири броя с различен пълнеж са идеалната здравословна порция за мъж с моите размери и физическа активност.

На снимката се вижда комбинация от сливово сладко, тофу и орехи (обичам солено-сладките варианти), но се оказа, че меда с орехи си е незабравима класика. Ако ви се намира и малко веган кашкавалче, нещата стават „тамън“.

Да ви е вкусно!