Ден на будителите.

Винаги си задавам въпроса- „А защо само днес?“.

Дали, защото искаме да си спомним за тях само веднъж в годината и по-лесно да приспим собствената си съвест?

За това, че рядко си спомняме имената на хората отдали живота си, за да можем да бъдем тук и сега, в една на пръв поглед свободна България.

Или да оправдаем мързела си, който ни изпълва и тласка нежно към топлото, удобно легло?

Или защото ни е страх да погледнем вътре в себе си и да видим, че можем и ние да пробуждаме- най-вече собствената си същност за промяна?

Да ставаме всяка сутрин с ясната цел за какво сме тук и с какво бихме могли да допринесем за света, който ни заобикаля.

Да бъдем съзнателни за собствените си мисли, които проектираме в заобикалящата ни действителност.

„Да бъдем промяната, която искаме да видим в света“.

Животът не е лек и не в това се крие неговата сила.

Животът е предизвикателство, което да приемем с отворени сърца и умове.

И каквото и да ни поднесе той, да виждаме все по-ясно, с всеки изминал ден неговата безкрайна мъдрост.

И да, ще има болка и разочарования. Ще има тежки и непоносими дни. Ще има моменти на съмнения и желание да се откажем от това пътуване, за да поемем по „лесния“ път.

Изборът отново е единствено и само наш.

Твой.

Ти си този, който решава какво да прави със собствения си живот.

Каква картина би искал да нарисуваш, докато си тук?

Аз избирам цветната. Онази изпълнена с емоциите от безбройни преживявания и среща с множество съдби. Картината, която носи радост и сълзи. На нея има както бяло, така и черно, тъй като и двете са и винаги ще бъдат част от нас.

Въпросът е кое ще изберем да проявим в реалността си днес. 

Ако изобщо бихме искали да се пробудим, за да разберем, че имаме и винаги сме имали правото на този избор.

И някак съвсем естествено в ума ми закънтява мелодията на една позната песен.

„Стани, стани юнак балкански, от сън дълбок се събуди… “

И срещу собственото си его, ти сега се изправи.

Робството е вътре в нас и никъде другаде.

Свободата също.

Георги 01-11-2016