Докато животът стремглаво върви напред и ние си проверяваме социалните акаунти за някое ново „харесване“, докато търсим поредната духовна практика, която ни обещава да напреднем дори още по-бързо, често загубваме от поглед нещо много фундаментално.

Това, че някои неща просто отнемат време.

Това се отнася както за връзките с хората около нас, така и за бизнеса, а и от моя личен опит, с духовното пробуждане и осъзнаване.

Да, практиката ни свързана с медитацията, танците, служенето и енергията, която влагаме в работата си, може и определено сподпомага еволюционното пътешествие на нашата душа. Но пребързването в това наше развитие, понякога би могло дори да ни върне една или дори няколко крачки назад.

И което е по-важното, това така или иначе ще се случи, независимо дали го искаш или не. То просто е закодирано в човешката природа, която е свикнала да иска развитието да се случва мигновено. Нещо, което няма как да стане.

Казвам това от първа ръка, след като съм прекарал месеци и години в търсене на подобен вариант, достигайки до прозрението, че всичко се нуждае от своето време за развитие, особено, когато става въпрос за събитията, които бихме желали да се проявят в така нареченото линейно време.

В момента, в който осъзнаеш, че в теб съществуват множество ментални и емоционални блокажи, които трябва да бъдат премахнати, то първото желание е това да стане, колкото е възможно по-бързо. Без да се отчита факта, че въпросните блокажи са били натрупани в следствие на всички тези години, преди „голямото събуждане“.

Истината е, че за да се отработят, преобразуват или изцяло премахнат, е необходимо достатъчно дълго време, отделено за самонаблюдение и работа, в което това да бъде направено.

Процесът отнема години и единственото и най-важното, което е нужно да знаете е, че той ще трае докато сте живи 🙂

Прекрасното и уникалното в случая е, че със всеки изминал ден ще виждаш промени вътре в теб самия, които ще те карат да осъзнаваш колко по-омиротворен, спокоен и изпълнен с вдъхновение, любов, самоуважение и съпричастност към останалите, можеш да бъдеш.

Нещо, което не може да бъде заменено с нищо друго.

Така че, отдаването на всекидневната ви практика, заедно с отхвърляне на света и хората около вас, няма кой знае какъв смисъл, въпреки че също си поднася своите уроци, стига да бъдем готови да ги приемем и разберем.

По-добрият вариант, лично според мен е, да отделим балансирано време за контактуване и осъществяване на една пълноценна връзка със света, заедно с което, да си отделим и необходимото време за връзката със самите себе си, чрез която да успеем да смелим постъпилата информация и да видим върху какво точно е нужно да продължим да работим.

С времето прекарано в мълчание и самонаблюдение, разбираш все по-ясно, че духовното развитие не е нещо, което може да бъде контролирано. То се случва по възможно най-перфектния начин във всеки един момент и не подлежи на рационално обяснение и интерпретация от обусловения ни с линейни понятия ум.

Духовното развитие е като красиво цвете, което знае идеално, кога е настъпил правилния момент, за да разцъфне и да разкрие вълшебната си красота.

Когато всъщност осъзнаеш, че пътуването е не по-малко важно от крайната цел, ще разбереш със сигурност, че си на прав път.

Когато разбереш, че времетраенето необходимо за собственото ти развитие, е винаги такова, каквото трябва да бъде, то тогава ще намериш и необходимото спокойствие на ума, тялото и духа.

Всъщност доста често се получава нещо много интересно, което се затвърждава с времето. Това, че колкото повече се оставяш да бъдеш воден от своя собствен ритъм на развитие, без да „натискаш“ прекомерно, толкова по-лесно и плавно започват да се осъществяват намеренията и целите ти.

И животът ти се превръща в едно наистина интересно и изпълнено с магически моменти преживяване.

Позволи си да намаляваш темпото от време на време и виж какво ще се случи.

Дай възможност на вътрешното ти „Аз“ да хване волана за малко и наблюдавай случващото се.

Резултатите определено ще те изненадат.

Lipsvashtite-elementi-na-zdraveto.qxd