Онова тягостно усещане вътре в теб, докато таиш неизказани мисли.

Познато ли ти е?

Мисля, че всички го познаваме достатъчно добре.

И въпреки това продължаваш да създаваш от същото.

Ден след ден.

Докато не започне да те изгаря и не можеш да понасяш повече.

И тогава отваряш широкия отдушник и започваш да крещиш.

Безмълвно.

Тъй като не искаш да си позволиш да бъдеш по-различен от другите, които правят същото.

Но болката остава.

Тялото ти също го боли.

А душата наблюдава мълчаливо.

Очакваща покана със Любов.

За да заеме своето място в туптящото ти в ритъма на Вселената сърце.

Колко време още ще е нужно?

Това си знаеш само ти.

Душата и умът и тялото са твои.

И Изборът „дали“.

Живей обгърнат от Любов и Правда в Честност.

Към себе си ти праведен Бъди.

Ще дойде време във което,

Да бъдеш себе си по-малко ще боли…

Във Светлината ярка да Сияеш,

е Привилегия за всяка спусната Душа.

Отправяй Поглед към Безкрая,

Защото Там Домът ти Вечно Ще Искри.