Ден на будителите.
Винаги си задавам въпроса- „А защо само днес?“.
Дали, защото искаме да си спомним за тях само веднъж в годината и по-лесно да приспим собствената си съвест?
За това, че рядко си спомняме имената на хората отдали живота си, за да можем да бъдем тук и сега, в една на пръв поглед свободна България.
Или да оправдаем мързела си, който ни изпълва и тласка нежно към топлото, удобно легло?
Или защото ни е страх да погледнем вътре в себе си и да видим, че можем и ние да пробуждаме- най-вече собствената си същност за промяна?
Да ставаме всяка сутрин с ясната цел за какво сме тук и с какво бихме могли да допринесем за света, който ни заобикаля.
Да бъдем съзнателни за собствените си мисли, които проектираме в заобикалящата ни действителност.
„Да бъдем промяната, която искаме да видим в света“.
Животът не е лек и не в това се крие неговата сила.
Животът е предизвикателство, което да приемем с отворени сърца и умове.
И каквото и да ни поднесе той, да виждаме все по-ясно, с всеки изминал ден неговата безкрайна мъдрост.
И да, ще има болка и разочарования. Ще има тежки и непоносими дни. Ще има моменти на съмнения и желание да се откажем от това пътуване, за да поемем по „лесния“ път.
Изборът отново е единствено и само наш.
Твой.
Ти си този, който решава какво да прави със собствения си живот.
Каква картина би искал да нарисуваш, докато си тук?
Аз избирам цветната. Онази изпълнена с емоциите от безбройни преживявания и среща с множество съдби. Картината, която носи радост и сълзи. На нея има както бяло, така и черно, тъй като и двете са и винаги ще бъдат част от нас.
Въпросът е кое ще изберем да проявим в реалността си днес.
Ако изобщо бихме искали да се пробудим, за да разберем, че имаме и винаги сме имали правото на този избор.
И някак съвсем естествено в ума ми закънтява мелодията на една позната песен.
„Стани, стани юнак балкански, от сън дълбок се събуди… “
И срещу собственото си его, ти сега се изправи.
Робството е вътре в нас и никъде другаде.
Свободата също.
Георги 01-11-2016
