Минаха поредните избори, в които се разбра, че сме достигнали до един предел, отвъд който повечето хора преминават по няколко различни начина:

1. Продължаваме да гледаме безпомощно какво се случва около нас и наблюдаваме безучастно надигащата се вода, която е стигнала до нивото на гърдите ни, правейки се, че не усещаме обгръщащия ни леден полъх и наближаващата смърт.

2. Молим се горещо на някой от заобикалящите ни „диктатори“, които се появяват един след друг, за да смукнат още малко от кръвта на народа.

3. Молим се на себеизразяващите се по много и различни неадекватни начини „управляващи“, които всъщност в повечето случаи трудно стигат до момента да разберат самите себе си (което е съвсем нормално за хора потънали в собственото си неутолимо Его. Нещо, което не подхожда на хора развяващи знамената на „промяната“, която искаме да видим повече от 25 години).

4. Молим се на някоя от външните „сили“, които евентуално да се смили над нас и по някакъв „начин“ да облекчи родилните ни мъки.

5. И чак накрая, когато сме изчерпали всички възможности (със сигурност не споменах поне още няколко варианта), влизаме в някоя от множеството църкви, за да запалим тънка свещ. Надявайки се, че този малък жест ще промени временното статукво в собствените ни изтерзани души.

Само че въпросната свещ е нужно да бъде запалена отвътре, а не отвън, приятели. Помогнали са ни да забравим малката подробност, че светлината извира от място, до което не може да достигне никой друг, освен всеки един от нас- сам за себе си.

Да, бихме могли да почерпим от безбройните източници на вдъхновение и примери, които винаги е имало и ще продължава да има, но ТИ и АЗ сме тези, които със силата на Волята и чистото си Сърце да превърнем мъждукащото вътре в нас пламъче в силен огън, който да освети пътя, по който сме поели.

Как? Със сигурност ще ме попиташ на мига.

Като си припомним, че всичко стартира от НАС и започнем постепенно да затвърждаваме ясно истината, че НИЕ сме тези, които изграждаме собствената си реалност, решавайки да отдадем силата си на някой друг и ЗАЕДНО да минем към етапа на ОСЪЗНАТА промяна на целия развален модел, който очевидно вече не ни служи.

Но за целта е нужно на първо място да променим самите себе си, тъй като въпросния модел започва от всеки един от НАС и затвърждаващата го сила, която НИЕ му отдаваме.

Нужно е да погледнем каква „система“ от вярвания сме изградили в собствените си умове и каква част от нея би било добре да променим и трансформираме.

Нужно е да ПРИЕМЕМ на първо място факта къде изобщо се намираме, и ако местоположението ни е близо до калното дъно на замърсен с изкуствено създадени химикали водоем, да тръгнем нагоре и изплуваме.

Но нали ясно се вижда къде поставям акцента върху целия процес?

Във вътрешния ни свят на мисли и последвалите ги емоции. Свят, който по невидим за очите ни начин оркестрира един грандиозен концерт, чиито пасивни наблюдатели продължаваме да бъдем.

И не случайно употребявам думата пасивни, тъй като до момента, в който не започнем малко по-осъзнато да използваме силата на нашите мисли и намерения, до тогава и ще гледаме безучастно случващото се около нас.

И как това ще промени ситуацията, в която се намираме?

По много и различни начини, някои от които не спират да се проявяват всеки ден, стига да сме отворили очите си да ги съзрем.

Малки жестове на човечност и разбиране към ближните ни, които са всъщност много по-близо, отколкото искаме да приемем: подадена ръка в миг на трудност, усмивката разтапяща леда, прегръдката дошла от непознатия, съчувствие в мига на самота…

И макар през по-голямата част от времето да не успяваме да отличим последствията идващи от тях, това не означава, че ги няма.

Просто често ни се иска промяната да се случи „от днес за утре“ без да приемаме факта, че ако не започнем с нас самите и вътрешния ни свят днес, то няма как да видим промяната утре.

И защо родилните мъки на един народ?

Защото процесът на раждане е в етап, от който няма връщане назад.

Процес, в който нашето ОБЕДИНЕНИЕ е от ключово значение.

Процес, в който болката ще бъде силна и разтърсваща.

Но след нея ще последва НОВ ЖИВОТ.