Понякога всеки един от нас се събужда рано сутрин с натежала глава, уморено тяло и нежелание да стане от удобното легло. Нежелание да направи каквото и да било. Дори да отиде до тоалетната.
Какво правят повечето от нас в подобни дни? Прецакват ги напълно. Аз лично съм опропастил много такива.
Но какво да сторим в подобна ситуация? Как да излезем от нежеланието на ума да помръдне умореното и изтощено тяло, да стане и да измие чиниите (а преди това и зъбите си) или да смени памперсите на малкото, нежно човече, усмихващо се или плачещо в кошарата наблизо? И тук въпросите могат да бъдат безбройно много. Всеки си има собствения живот и лично ежедневие, в което изживява собствената си реалност.
Как да натиснем невидимия бутон, който да ни изстреля, за да направим всичко, което е нужно, за да продължим напред? На първо място е хубаво да знаем какво има в това “напред” за нас. Какво евентуално ни чака “там” и какво удовлетворение и удоволствие ще ни даде следващия настоящ момент, в който ще попаднем.
Много е важно да имаме ясна идея за това. Иначе бутона просто няма откриване. Има да го търсим ли търсим…
Тази сутрин се събудих с уморено тяло и натежала глава. Не ми се ставаше. Изобщо.
Поех няколко дълбоки глътки въздух и седнах на леглото, в което бях спал малко повече от 8 часа. Излязох навън и направих няколко дълбоки вдишвания, за да снабдя тялото си с повече кислород. Болката остана, но умът ми се поуспокои. Няколко упражнения за загряване на мускулите и раздвиждане на цялото кръвообръщение след това също помогнаха. Преразгледах наново защо съм тук и накъде съм тръгнал.
Протегнах се и натиснах бутона дълбоко вътре в себе си с ясното и чисто намерение за още един ден, изпълнен с предизвикателства, уроци и наученото от тях. Получава се все по-добре. Натискането имам предвид.
От там нататък всичко е различно. Всеки ден.
Болката не винаги изчезва.
Важното е да знаем как да продължим напред с нея.
Направим ли го, тя няма да има избор и ще се размие в потока на собствената ни същност.
Натисни бутона.
Заслужава си!
