Зима

Нощна лампа- самота.
Снежни преспи- белота.
Лунен сърп огрява пътя,
студът засища се с вода.

Зимата изхранва си децата,
поледици подскачат из града.
Висулки остри падат на земята,
забождат се във твърдата скала.

Зората се подава плахо,
денят я чака след това.
Мостовете минават над реката,
а подлезите тънат в тишина.

Пробива слънчев лъч небето,
лице усмихнато блести.
Засмяно пее си детето,
без музика, която да звучи.

Г.Ж. 25 ноември 2018