Изплетени от безброй животи.
Погълнали в себе си вечността на времето.
Черно-бели.
Понякога пъстри и бляскави.
Винаги истински в своята лъжа.
Блуждаещи в тихия вихър на звездните рифове.
Свободни зад невидимите решетки на пустия затвор.
Гневни в бялата си самота.
Тихо кресчендо между звуците на разбиващите се вълни.
Обсебени от своята крехка тленност.
Могъщи и величествени в своята безпомощност.
Любящи в своето безлюбие.
Безумно вярващи в безверието си.
Хора.
Човеци.
Души.
Г.Ж. 14.07.2022
