Сърцето му препускаше като достолепен жребец, устремил се към финала на най-важното състезание в живота си. Туп, туп, туп, туп, туп, туп… Оглушителните удари разтърсваха тялото му, сякаш всеки един от тях беше част от изригването на мощен вулкан, който късаше земни пластове и ги пръскаше наоколо. Ръцете му трепереха, макар и държейки здраво листа с написаните куплети. Реката шумолеше тихо, нашепвайки думи за смелост и любов в топлата нощ.
Сякаш от цяла вечност мислеше за кехлибарените ѝ очи. Устните ѝ също преминаваха като живи същества в съзнанието му, като от време на време си позволяваше, макар и срамежливо, да си представя как ги спира насред полета им и ги докосва със своите.
Любовта им беше по детски невинна, а понякога страстна и ненаситна. Познаха ревността, сълзите, болката и разочарованието. Познаха и онази близост, от която можеха да отпият единствено напълно открилите се един към друг любовници.
Двайсет години по-късно все още се сънуваха. Отдавна далеч един от друг, потънали в различни светове. Душите им обаче помнеха и чакаха търпеливо следващата си среща. Някъде там, в животите отвъд поредната смърт.
19-09-2022
София
