„Има два варианта“, каза сериозно лекарят, „Или кръвта от спукания капиляр да спре да изтича и да се стабилизираш, или да продължи и да умреш в следващите двайсет и четири часа. Нищо не може да се направи.“
Не знаех какво да кажа.
Просто си замълчах.
Защото нямаше мисли, а какво остава за думи, след това, което чух.
А и не се чувствах много добре, признавам си.
В зрителната област на мозъка си имах кръвоизлив с размери два на два и половина сантиметра.
Една четвърт от лицата на хората срещу мен липсваха.
Включително и моето, когато се погледнех в огледалото.
Денят отстъпваше място на наближаващата нощ.
С мен беше Жената, която държеше главата ми в скута си и милваше лицето ми.
Само тя знае какво е бушувало в сърцето й през тези часове.
Аз само усещах Любовта й, докато се унасях.
Не знаех дали ще се събудя отново.
Някои хора се отказват точно тук, а други продължават напред.
Душата ми избра втория вариант.
Винаги го е правила.
Но не бях сам.
Над мен бдяха два ангела. Единият в плът и кръв.
Тази нощ я сънувах. И нямаше как да не се върна във времето назад.
За да благодаря с изпълнено с любов сърце.
За последните десет години от Живота, от който съм все още част.
Днес избирам да живея в настоящето, вместо да се тревожа за все още несъществуващото бъдеще.
Избирам да виждам светлата страна на живота и да предприемам мигновени действия при всяка появила се възможност за развитие.
И междувременно правя всичко възможно да не затварям очи пред реалността такава, каквото е.
Старая се да приемам себе си с всичките си недостатъци и се стремя да ги заменям с предимства.
Има толкова много причини, поради които да бъдем усмихнати и благодарни.
Нужно е единствено да си спомняме по-често за тях.
Здрав/а ли си?
Можеш ли да се движиш?
Можеш ли да използваш тялото и ума си?
Имаш ли близки приятели, с които да се посмееш на по чаша чай? Или просто да помълчиш с тях?
Чака ли те вкъщи любим човек?
Имаш ли все още възможността да мечтаеш?
Допусни в себе си повече светлина.
Избери настоящия момент, независимо от това колко е тежка ситуацията.
Разрешение винаги се намира.
Заложи на живота.
Заслужава си.
Всеки един момент!
