Извървяхме поредните 365 дни.
И започнахме поне още толкова.
В моите имаше изобилие както от радост, така и от сълзи и болка.
На моменти реалността размиваше своите очертания.
Така бързо идваха и си отиваха различните опитности, че умът ми на моменти искаше да се откаже.
Може би е добре да поясня още тук, че зад всичките радостни и усмихнати моменти, които хората виждат в социалните мрежи или по време на живите ни срещи, се крият безброи трудни моменти, изпълнени понякога с брутално страдание и болка.
Тъй като поне в моя живот, за да стигна до там, че да мога да приемам настоящите мигове по този начин, е било винаги нужно да се сдобия с онази, другата опитност.
За да разбера, че времето ни е прекалено Малко, че Мигът е всичко, че Човекът е цяла Вселена, че Любовта е най-мощната Сила…
Но така или иначе това са най-ценните и запомнящи се във времето уроци- болезнените. От много време насам е било така и още доста време ще продължава да бъде.
Просто с изминаващите години лека, полека помъдряваме. Не много, но достатъчно, за да преминем още една крачка напред.
Тъй като там ни очаква поредното предизвикателство.
И да, понякога то може да бъде свързано с болка и страдание, но това, което следва след преодоляването му е…
Благодат.
***
За много години!
И за много нови опитности! 🙂
С Любов, Вяра, Мъдрост и Сила.
Амин.
